Когато се умориш от вървенето, когато шумът на света заглуши собствения ти глас, когато пътят ти стане тежък — върни се към източника. Това не е място на картата, не е човек, нито цел. Източникът е там, откъдето си тръгнал — в себе си.
Върни се към тишината, която е била в началото. Върни се към мечтата, която те е подтикнала да тръгнеш. Върни се към първия дъх на вдъхновение. Оттам ще си спомниш защо си поел напред и ще събереш сила да продължиш.
Източникът е като извор в планината — можеш да пиеш от него отново и отново. Не се страхувай да се връщаш, защото всяко завръщане те пречиства, подрежда и обновява. И когато тръгнеш пак, вече няма да вървиш изгубен, а помнещ.
Мъдрост:
Не се страхувай да се върнеш назад — не за да се откажеш, а за да си спомниш. Източникът не е миналото, а началото, което винаги живее в теб. Всеки път, когато се връщаш към него, намираш силата да започнеш отново — по-мъдър, по-мек, по-истински.