Когато не знаеш накъде…
Стоях на разклон. Не пътен, а вътрешен. Умът искаше сигурност. Сърцето — тишина.Затворих очи. Поставих ръка върху слънчевия сплит. Дишах. Чаках.И в един момент — не чух, а почувствах: „Напред не е място. Напред е състояние.“Тогава тръгнах. Не защото бях…