В тишината на нощта Лунната река шепне. Сребристи води се вият през долини, където сенките танцуват под меката светлина. По бреговете ѝ растат цветя, които никога не виждаш наяве — звездни лилии, които се отварят само в сън. Стъпваш бос…
Сънувах, че стоя в мъглива гора, където всичко е тиха светлина и златна тишина. Вятърът не шумоли, времето не тече. Изведнъж между дърветата се появява бял елен — не блед, а сияен, като изтъкан от лунен прах. Очите му не…
Преди нас е имало други — древни ръце, които са изградили пътищата, древни гласове, които са произнасяли молитви под звездите, древни сърца, които са се изправяли срещу бурите на времето. Техният дъх все още е тук. Във вятъра, който разлюлява…
